„История на българското изобразително изкуство” e ненаписаната книга на
големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот,
проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са
събрани в едно цялостно изследване.
Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви
на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната
картина на българското изобразително изкуство от древността до края на
ХХ век.
Кирил Кръстев (1904-1991) e сред най-ярките фигури в българския
художествен живот в продължение на близо седемдесет години. Завършва
естествени науки в Софийския университет през 1930 г., а по-късно
специализира изобразително изкуство в Париж.
Започва като поет, но се утвърждава като есеист, литературен критик,
публицист и изкуствовед. Сред най-популярните му книги са „Спомени за
културия живот между двете световни войни”, „Пикасо”, „Микеланджело”,
„Сирак Скитник” и др.
„За разлика от литературната история, досега не е правено подобно
изследване на художествения процес в пластичните изкуства – архитектура,
скулптура, живопис, графика, декоративно-монументални и приложни
изкуства.”
Кирил Кръстев