Черният монах Левски изоставя расото, защото в него вижда само дрехата на една формална съпричастност към църковната институция. Но той продължава да бъде верен на обета на своята вяра - национално и социално освобождение на поробената Родина. И понеже това е свръхзадачата на неговия живот и дело, с която се е натоварил, за постигането й години наред самовъзпитава и самоизковава желязна воля и неудържим характер. Но в същото време и евангелско смирение, съвършена безкористност, жертвоготовност и всеотдаденост на нуждите на революцията.