Запознаха се през 30-те години на миналия век в нощ с цвят на лавандула. Тази нощ щеше да преследва писателката Фатма Асаф през целия й живот...
Една кратка среща, но не можеха да преминат от бели рози. Всички бяха дошли! Изправиха се, бяха развълнувани. С късната си премиера Фатма Асаф ставаше истинска звезда! Но и какво безсилие, подлостта бе обхванала всичко наоколо, да просиш милост от безсилие...
Очевидно не бяха чели нито един неин роман. Ако бяха чели, щяха да я посрещнат с много мрачни лица.
В безкрайните трусове на индивида и обществото „Това фалшиво танго“ води към безмилостна битка за „собствено съществуване“, носи поразителните следи на Турция от миналия век.
СЕЛИМ ИЛЕРИ е роден през 1949 г. в Истанбул. Публикува първата си книга с разкази „Съботната самота“ на деветнайсетгодишна възраст. През 1972 г. прекъсва обучението си в Юридическия факултет на Истанбулския университет.
Разказите му предизвикват широк отзвук в литературните среди. Носител е на награда за разказ „Саит Фаик“ за „Последният ден на приятелствата“ (1976 г.); награда за роман на Турския езиков институт за „Бодрум всяка нощ“ (1977 г.); „Когато живееш и умреш“ - избран от списание „Миллийет Санат“ за роман на годината (1981 г.); „Разказ за една разбита любов“ (сезон 1982-1983 г.) – избран от Филмовите писатели за най-добър сценарий; награда за роман на Съюза на писателите в Турция за „Ако беше сама със сините си криле“ (1991 г.); наградите „Афифе Жале“ и „Авни Диллигил“ за пиесата „Довиждане, Републико“ (1997 г.); награда „Телевизия“ в областта култура-изкуство на Асоциацията на журналистите в Турция (1999 г.); награда за роман „Орхан Кемал“ за „Това лято ще бъде първото лято от раздялата“ (2001 г.); награда „Литература Седат Симави“ за книгата с есета „Далеч, все по-надалеч“ (2003 г.); награда в областта пътепис за книгата „Стаята-сандък на Истанбул“ (2005 г.); награда на фондация „Айдън Доган“ за цялостно творчество (2012 г.)
