„Свастиката. Най-ранният известен символ и неговите миграции" представлява най-изчерпателното научно изследване на историята и употребата на древния символ на свастиката, което някога е правено.
Авторът й, Томас Уилсън, е бил директор на Департамента по праисторическа антропология на Националния музей на САЩ (сега Смитсониън). Той е участвал в разкопки на индианска надгробна могила в Охайо, където са били открити няколко големи медни свастики. Тази необичайна находка провокира интереса на Уилсън и дава начало на проучването, което впоследствие е описано в тази книга.
Символът на свастиката се появява в Месопотамия и Индия преди повече от 8000 години. Изобилие от артефакти с този символ са открити при разкопките на древна Троя. Появява се също на стотици гръцки керамични предмети от Геометричната епоха, датирани между X и VII век пр. Хр. Употребата на символа от туземните народи по поречията на Мисисипи и Амазонка преди 300 г. сл. Хр. повдига сериозни въпроси за възможно разпространение, дошло от Евразия.
Как и кога обаче това може да се е случило остава неустановено, както и скритото значението на свастиката така и не е било напълно разбрано.
