“Интригата на книгата е доста проста: при смъртта на султан Мехмед II Завоевателя през 1481, властта естествено преминава в ръцете на сина му Баязид, който става султан под името Баязид II. Вторият му син, принц Джем, ерудиран, образован и опитен военен, подтикнат от спахиите и обкръжението си, оспорва тази власт и предлага на брат си да си поделят империята. Баязид отхвърля предложението и между двамата братя възниква безмилостна вражда. За Джем започва дълги години на странстване в изгнание. Подхвърлян от различните политически интереси на управляващите в Европа, заложник по неволя, разменна монета между Изтока и Запада, който се стреми да забави възхода на Изтока и дори да завземе отново Цариград, Джем спира в Сирия, Египет, Родос, Франция, Рим, където е задържан от папа Инокентий VIII, преди да бъде предаден на краля на Франция Шарл VIII. Умира в Неапол през 1495 г. при тайнствени обстоятелства. Основното значение на този необичаен роман е в избрания ъгъл за водене на повествованието и новото за епохата послание. Романът е конструиран като съд на историята, пред който се явяват повече от десет преки свидетели на този случай, второстепенни герои от близкото обкръжение на Джем, като покровителствания от него поет Саади или леля му, но и исторически личности – великият везир Нишанджи Мехмед, д'Обюсон, велик магистър на родоските рицари, и много други. Тази форма позволява постоянна съпоставка между минало и настояще, доколкото свидетелите, отдавна покойници, в повествователен план са разказвачи, които предлагат на читателя мнението си за историята, а гледната им точка (зад която стои авторът) става съвременна на тази на читателя (стоящ зад обръщението „вие” и в ролята на съдебен състав на въображаемия съд); по този начин се установява истински диалог между минало и настояще. „Случаят Джем”, или Човекът, изправен пред Историята Мари Врина-Николов
