Дякон в столицата на Северноиталианското кралство Павия, а по-късно – епископ на Кремона, Лиудпранд бил не толкова църковник, колкото дипломат, изпълняващ деликатни мисии по поръка на светски владетели. Два пъти дори ходил в Константинопол. За това полезни му били познанията за Византия и съседните ? народи, придобити от баща му и пастрока му – дипломати, които също били пътували до византийската столица. В трите съчинения на Лиудпранд, включени в настоящото издание, историческите факти често са примесени с анекдоти, слухове и всякакви пикантерии из живота на западноевропейските владетели и аристократи, а също така из живота на византийските императори, та дори и на владетелите на съседна България. Авторът не се свени да описва и собствените си преживявания, да предава личните си впечатления, да дава израз на своите чувства. В думите му често прозира ирония и дори открит сарказъм, а горещият му латински темперамент го кара понякога да излиза извън рамките на добрия тон и да си служи с език, който едва ли би могъл да мине за благоприличен. Но дали заради умението си да разказва интересни истории, или заради изключителната си осведоменост, Лиудпранд е бил и си остава най-четеният италиански средновековен автор – от късния Х век до днес.
