Светлозар Игов – литературен критик и историк, есеист, поет, романист и преводач, е една от значимите и динамични личности в българския литературен живот през последните няколко десетилетия. Когато през далечната 1988 година се появява книгата с неговите фрагменти, озаглавена „Призори“, тя е е посрещната с почти масов възторг, афоризмите се повтарят като крилати мисли, а заглавието u' се възприема като метафора на витаещата във въздуха промяна.
Наред със станалите вече христоматийни текстове, настоящото издание включва и нови, непознати на читателя фрагменти, писани в последните години.
„Призори“ – този своеобразен „ноев ковчег на писателя“, съдържа, според авторовото признание в послеслова на книгата - „най-съсредоточения израз на целия му човешки и творчески опит“.
