Трансплантацията е един от авангардните методи за лечение на пациенти в съвременната медицина. При някои от пациентите тя удължава и подобрява качеството им на живот, а при други представлява единствена възможност за спасяването им. Методът за лечение - трансплантация, е функционално обвързан с донорството на органи и тъкани. Тези две явления са свързани с най-деликатна-та област от човешкия живот - „краят" и „началото". „Краят" - когато е доказано състояние на мозъчна смърт у един индивид, и „началото", когато чрез Трансплантацията са възстановени основни биологични функции у човека.
Смята се, че трансплантирането предпоставя и развива социалната връзка между индивидите в обществото. И точно тук се преплитат двете деликатни теми - за „края" и „началото" на живота. Едно същество живее чрез друго, което вече не е между живите, и обратното - когато няма донорство и няма трансплантация, обществото и близките загубват две същества.
Тези сериозни житейски теми съдържат не само етични, философски, социални, психологически и теологични проблеми. Те са обект и на много прецизно юридическо регламентиране, за да се реализират в обществото без корист, с присъщата на правото гаранция за сигурност и коректност, зад която стои държавата.
Ето защо е от значение да бъдат изяснени правните възможности за донорство, за валидност на волята при даване и приемане на органи, тъкани и клетки, за юридическите рамки, в които протича процесът на трансплантация, за законовите гаранции срещу ко-рупция, неморалност, небрежност и грешка. Анализът на хипотези, в които се проявят негативни явления, цели игнорирането им чрез усъвършенстване на законодателния процес. Наличието на прецизна и всеобхватна законова регламентация на въпроса дава сигурност на гражданите, на медицинските специалисти, на цялото общество.
