Ръцете на Буко спряха уверените си движения. Той стана, обърна се с лице към Маргарита и неловко се поклони.
– Простете. Казвам се Буко Примо, часовникар съм. Роден съм в Русе, израснал съм и съм изучил професията във Виена. Имам… имах ателие в София и май това е всичко, или, както вие казахте – почти всичко, а останалото са подробности извън очевидното.
– Интересно ми е какво вие определяте като подробности извън очевидното. Извинете, но първото, което забелязах у вас – Маргарита усети, че някак безгрижно сваля част от бронята си, и замълча за миг, но тръсна леко глава и продължи: – Още в онази тъжна процесия през март, когато пристигнахте в града, първото, което забелязах, беше контузията ви и страданията, които тя ви причинява. Едва ли това е само подробност, като имам предвид и количеството пирамидон, което купихте. Тази звезда на ревера ви също едва ли би могла да бъде възприемана само като подробност. Та тя е повече от очевидна.
