В „Черните флагове“ Джоби Уорик прави много обстоен и обективен анализ на създаването и развитието на ИДИЛ, концентрирайки се върху историята на нейния „баща“ – Абу Мусаб аз Заркауи, – който през 1992 г. е осъден за конспиративна дейност в Йордания и влиза в затвора, където намира духовен наставник в лицето на Абу Мохамед ал Макдиси, един от идеолозите на „Ал Кайда“. След освобождаването си по силата на обща амнистия през 1999 г. отива в Пакистан и след множество перипетии се изнася в Ирак. И именно там си проличават истинските лидерски и организационни умения на Заркауи. За кратко време организацията му, която приема името „Ал Кайда в Ирак“, се разраства и се активизира извънредно много – с множество самоубийствени атентати, нагнетяване на етническото и сектантското напрежение в страната, излъчване на записи на обезглавявания на заложници, докато накрая дори Осама бин Ладен се отрича от него.
Няколко години след въздушния удар през 2006 г., при който Заркауи е убит, лидерският пост е поет от Абу Бакар ал Багдади, професор по ислямско право, и организацията се преименува в „Ислямска държава в Ирак“, а после в „Ислямска държава в Ирак и Леванта“.
От последните глави ще разберете защо ИДИЛ така бързо се разраства до такива неимоверни размери и защо привлича толкова много доброволци на фона на рушащата се политическа и икономическа ситуация в Ирак и в Сирия.
Прави впечатление, че Уорик много обективно разглежда инвазията на САЩ в Ирак и негативните последици от нея, както и опитите на някои американски служители да влияят дори на ЦРУ, за да предоставят мотиви и оправдания за техните действия.
Понякога ще се налага да поспирате, за да преглъщате и да си поемате дъх, но определено си струва да прочетете книгата до последната страница. Джоби Уорик наистина си е заслужил Пулицъра!
