"Организационното поведение е в центъра на движението на нашата
интелектуална и морална свързаност в съвременния свят - от нас към
другите и обратно, при която създаваме себе си, но и формираме общности,
чрез които осъществяваме мечтите си за пълноценно човешко развитие."
Това
е същността на основните тези, разширената концептуална база и
методология на анализа за организационното поведение като научна област,
учебна дисциплина и приложен инструмент, отразяваща както специфичните
измерения на новия тип организация или ефективните модели на управление -
отчитащи закономерностите, особеностите и влиянието на личностните,
груповите и културните детерминати, така и стратегиите за глобалното
мислене и позитивно лидерство, обвързани с перспективата на смисъла и
всекидневния ни принос за настоящето и бъдещето на човечеството.
Подобно
разбиране е началото на пътя към разгръщане на истинските ни
възможности за поведение, подчинено в търсене на диалог и културен
синтез, към изграждане на обединителни съюзи, които да мултиплицират
тоталната ангажираност за общата ни съдба. Дори светът, в който живеем, в
контекста на развиващата се глобализация може да се разглежда като
постоянно функционираща, обновяваща и съзидателна организация.
Доц.
д-р Димитър Панайотов - в своето трето издание на тази изцяло обновена
версия за човешкото поведение в организациите - поставя именно тези
водещи акценти: неговата холистична природа и ролята му на своеобразна
интегрираща парадигма в мениджмънта и поведенческите науки; обединяване
на подходи, модели и теории - с използване на различни идеи и извличане
на потенциал за хармонично съчетаване с конкретните факти от
действителността; предлагане на възможности за тяхната емпирична и
приложна "транслация", но и за получаване на нови знания, ценности и
поведение, стимулиращи човешкото развитие.
В тази т. нар. от
автора "лаборатория" за човешко развитие се прилагат подходи в
обучението - модел КЕП (когниции - емоции - психомоторика), отразяващи и
въздействащите механизми на методическото измерение "наука-изкуство".
Комбинация от смислови компоненти и инструментариум за въздействие,
подчинен на по-силното присъствие на изкуството, естетическите критерии
за възприемане и съпреживяване на познанието, фокусирани върху голямата
загадка - движещите сили на човешкото поведение, но и вариантите от
интерактивни, многоаспектни анализи при вземане на оптимални решения.