„Няма да се върна в този комунистически ад.
Tова вече не е моята страна“
Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно ? е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната ? родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в София, след като приключим с търговските си дела.
Вероятно наистина е вярвала, че този ден ще дойде. Въпреки изпитанията у дома, тя копнее за голямото си семейство, за песните, които пее с приятелите. Израснала в заможно семейство, сега ? предстои да се превърне в бизнес дама и то във времена, когато тази роля не е присъща за жените. Галената малка дъщеря в семейството, взимана за подбив от братя и сестри, ще се превърне в единствена опора за родителите си, ще бъде подкрепа за семейството си в далечната родина. Като майка тя никога няма да допусне децата ? да познаят нуждата. Като съпруга ще се посвети на милия мъж от малкото градче, който един ден ? казва „здравей“ на автобусна спирка в Ню Йорк.
Автобиографията „Между два свята“, която Лиляна Сайберт пише на 88-годишна възраст, е вълнуващ и ярък разказ за жизнените ? перипетии, за времената, чийто свидетел е, за онзи дух, източник на сила за всички ни, когато най-много се нуждаем от нея.
