Годината е 1941 г. Германската армия наближава покрайнините на Ленинград. Марина, заедно със своите колеги, е натоварена с печалната задача да свали картините от стените на Ермитажа, да събере всички ценни артефакти и да ги опакова, за да бъдат изпратени някъде далеч, в безопасност от нацистите. Но въпреки че рамките вече са празни, в тях тя продължава да вижда шедьоврите на европейското изкуство. И след като мъжът, в когото е влюбена, изчезва на фронта, а Ленинград бавно потъва в отчаяние, мъчителен глад и студ сред постоянни бомбардировки, творбите на великите художници от стените на Ермитажа остават запечатани в съзнанието на Марина по-ярки и носещи повече смисъл от всякога.
Десетилетия по-късно тя живее в Америка със своя любим Дмитрий, отгледала е деца и предстои сватбата на внучката ѝ. Паметта на Марина обаче неумолимо е започнала да ѝ се изплъзва, детайлите от ежедневието се изпаряват и тя понякога не помни къде се намира. В такива моменти най-силната връзка с реалния свят остават нейните спомени за Ермитажа, за цветовете, пейзажите, Мадоните, светците и боговете по стените на Петербургския дворец, които Марина грижливо е запазила в свой собствен, недосегаем дворец на паметта, изпълнен с красота.
Незабравима история за любовта, оцеляването и силата на въображението, изправени пред най-трагични обстоятелства. Елегантна и поетична, това е една от онези рядко срещани книги, които ще искате да запазите и да споделите с другите.
Исабел Алиенде
