Трябва ли винаги да разчитаме на Ловеца от приказката, за да бъде спасен някой, изпаднал в беда?
Възможно ли е щастието да бъде мисълта, че имаш приятели, които само ти можеш да измъкнеш дори от най-голямата дупка?
Има ли как да уплашим по-силните от нас, като им покажем, че не се страхуваме от тях?
Борис Априлов отговаря на големите въпроси с очарователната философия на
Лиско в книга, включваща повестите „Червената шапчица“, „Дупката“ и
„Питонът“.
***
Докато има деца, ще я има и приказката за Червената шапчица. Но какво ще
се случи, ако Ловецът откаже да се занимава с лошия Вълк, защото е
тръгнал на лов за зайци и не се интересува от нищо друго?
Ще се намесят ли Димби и Домби, които си мечтаят за нещо по-особено и за това животът им да виси на косъм и пак да победят?
Или пък Мокси, който никак не харесва съмнителни момиченца, които се явяват, без да ги викаш, и казват, че отиват при баба си?
Читателите се досещат – Лиско ще вземе нещата в свои ръце, защото дори и
когато се страхува малко, нашият любим герой винаги е готов да действа и
да помага на изпадналите в беда. Не само когато се касае до наивни
момиченца с червени шапчици, но и в случаите, когато завистливата
Къртица е пленила приятелите му, и не на последно място: при слух за
избягал питон.
***
Цитати от книгата
„– Не мога и не мога да разбера децата – призна Мокси. – В приказката се
ядат деца и баби, режат се кореми, пълнят се с камъни и пак...
– Какво пак?
– И пак я разказват.
– Докато има деца, ще има и приказката за Червената шапчица, Мокси... Но други да мислят по това. Ние драматизираме.“
***
„– Така те искам – успокои се Мокси. – Да поумняваш... На мен лично не
ми харесват подобни съмнителни момиченца, които се явяват, без да ги
викаш, и казват, че отиват при баба си... Знаем ги ние тия баби.“
***
„– Така да е – съгласи се Лиско. – Но защо трябва да разчитаме само на
него?... И най-важното: правилно ли е да седиш и да чакаш някакъв си
ловец?
– Той не е някакъв си – протестира Мокси – а точно определен ловец. Пише го черно на бяло!
– Да, ама в приказката.
– Да, ама както виждаш, всичко се развива по приказката!
– Да, ама както виждаш, Ловеца го няма, ние дремем, а в това време... Да не говоря повече...
– Поуката е да не разчиташ само на Ловеца.
– И да се намесваш!... Така ли?
– Точно така! – прозя се Лиско.“