В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Manyo-shu- Сборник от милиарди листа, а останалите – от императорските антологии (chokusenshu-), съставени между Х и ХІІІ в.
Предполага се, че антологията Манйошю е завършена през втората половина на VІІІ в., но със сигурност е известно само, че последното по време стихотворение, включено в нея, е написано през 759 г. През 905 г. император Дайго възлага на група известни поети, начело с Ки но Цураюки, да съставят нова антология, която получава названието Kokinwakashu- Сборник от стари и нови японски песни, но е по-известна като Кокиншю. До 1205 г. са съставени осем такива антологии, последната от които е Shinkokinwakashu- Ново събрание от стари и нови японски песни, по-известна като Шинкокиншю. Съществуват двайсет и една императорски антологии, но първите осем (hachidaishu-) заемат особено място в историята на японската литература и дават най-ясна представа за развитието на поетичния жанр танка.
За разлика от хайку, другия традиционен жанр, който напоследък получи световна известност, донякъде с цената и на собствената си идентичност, за танка у нас почти не се говори.
Тъй като извън Япония хайку често се противопоставя на танка, бих искал да припомня думите на големия поет и реформатор от края на ХІХ в. Масаока Шики, че танка и хайку са два ствола на японската поезия, растящи от един корен.
До последното десетилетие на ХІХ в. танка и хайку запазват непроменена не само формата си, но и относително затворената си естетическа система. Исторически танка предхожда хайку и възниква като част от waka (yamato uta) японски песни, наречени така, за да бъдат разграничени от китайските стихове kanshi (kara uta).
Най-пълно жанровото многообразие на вака е представено в Манйошю. В последващите антологии вече се включват изключително танка. Това е причината термините вака и танка да се употребяват и като синоними.
