"Поезията на Добромир Славчев носи мирис на живот. В нея има обич и болка, разочарование и любов. Пред олтара на сърцето си той изповядва своите чувства. Откровено и безпощадно. Стиховете му заживяват с неговия сърдечен ритъм. И ни правят съпричастни. А това вече е знак за истинска поезия. Като мъжко ръкостискане. В творбите му има вик за близост и взаимност. Твърде често в "Инфлация на чувствата" той търси и намира спасение в самоиронията. А това го правят творците с характер, какъвто той видимо притежава. И оттам черпи сили сам да си носи кръста.
Износиха се думите
изглежда,
знам, че ме помоли
да не страдам,
без теб се чувствам
някак без одежда
и сам-самичък
взех да се нападам.
Луната пък завита
в облак дреме,
пропуска светлината
тя през пръсти,
и спусна стълба
сякаш да ме вземе,
сега изкачвам се
по нея с кръста!
Това са само няколко бегли щрихи от поетичния портрет на Добромир Славчев. Чрез книгата си той по оригинален начин е нарисувал онова, което чувства, без инфлация на чувствата. Надявам се, че подсказах на читателите, че им предстои интересна и вълнуваща среща с поезията."
Из предговора на Димитър Милов към "Инфлация на чувствата".