Още първият раздел – „Звездната“ Багряна, предлага философски прозрения, както и точни съпоставки със стила на нейни съвременници: Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Гео Милев, Теодор Траянов, сполучливо позоваване на класически мислители. Към това трябва да прибавя, че са осъществени с вещина теоретични наблюдения и обобщения. Интересни подробности предлагат разделите „Играещата със стихиите“ (Багряна и Бретан), „Летящата“, „Словенският сюжет“, „Голямото приятелство е възможно на Балканите“, „Бродницата и Босяка“ (Багряна и Матвей Вълев), „Бразилският тайнопис Багряна – Петър (Педру) Русев“ и др.
Авторката не е пропуснала да разгледа и сбирката „Пет звезди“, както и поведението на Багряна след 9.ІХ.1944 г., не спестява неудобните поклони на поетесата към властниците, спазва историческата обективност и документалност. Така тя допринася и за изясняване на пораженията върху българската интелигенция по време на тоталитарното управление.
Разкрити са неизвестни или забравени детайли от живота в България в средата на ХХ век и това е приносен момент в книгата.
Не мога да не посоча и включените във втората част писма на Багряна до Владимир Василев и др., както и писмата до нея от Иван Мешеков, Петър Увалиев, Жорж Папазов, Николай Лилиев и многобройните от проф. Роже Бернар, чешкия дисидент Лумир Чиврни, Изидор Цанкар, Десанка Максимович, акад. Дмитрий Лихачов и др. Това е истинско богатство, което поднася тази книга.
Йордан Василев
