Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море – затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци – България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му – тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани взривове и крути падения е историята на България. Част от тях се дължат на мястото, което българите сами са си избрали и което друг народ не е успял да усвои и отстои. Нека не отдаваме решението им – това, че българите решили и останали тук – изключително на българска упоритост. Същата природа, която разположила България край затворено море и близо до проливите му към съблазнителното Средиземноморие, срещу опасната Врата на народите и покрай двусмисления по полза Път на народите – тази природа сама подарила на българина средство да устои: Планината. Главна буква тя заслужава, защото на нейно име е наречен целият полуостров, най-бурният дял от Европа. Хемус – Хем – Коджа Балкан – непонятно защо в новобългарски превод не Голяма, а Стара планина. Може би са отказали качеството голяма, понеже то принадлежи на неодушевени вещи; в туй Стара има дори не човешко отношение, а взаимоотношение. Стара, исконна е всъщност връзката между българина и Планината.
