Храмът е почти на 800 години, основан по времето на Асеневци. През вековете на турското робство многократно е разрушаван и опожаряван. Християни го съграждат наново из основи в лето господне 1830. По онова време във Филибето и по българските земи единствен той е с мраморен иконостас, с мраморен архиерейски трон и амвон, ваяни от брациговски майстори под ръководството на одринския художник А. Калумен. Част от иконите, датирани от ХV-ХVІ в. са запазени от старата църква. От нея са и проскинитариите с разкошна дърворезба в стила на Дебърската школа, изработени от неизвестен майстор. Друга част от иконите са рисувани от Никола Одринчанин.
През 50-те и 60-те години на ХІХ век храмът играе важна роля в борбата за независима българска църква. Той е един от първите, в който се въвежда богослужение на български език. От 1922 до 1964 г. е бил преотстъпен за ползване от руската колония в Пловдив, затова мнозина го помнят като “руската църква”. Години наред стои заключен и се руши, като се служи само понякога на храмовия празник. След дълго забвение Сдружение “Св. Димитър”, създадено през 2004 г. от 22 съименници Димитровци от Пловдив, извършва ремонт и реставрация с дарения на своите членове. Обновеният храм е осветен на Димитровден 2007 г. от Пловдивския митрополит Николай и отново е отворен за ежедневно богослужение.
Идеята и предназначението на тази книга е да събере всички по-значими писмени паметници за историята на храма. В съдържанието влизат публикации от пътеписа на Стефан Герлах до днес. Отделено е заслужено внимание на известните пловдивски хронисти, краеведи и изследователи Никола Алваджиев, Константин Моравенов, свещеноиконом Тома Дойков, на книжовници и историци като Космас Апостолидис, д-р Васил Пеев, Стою Шишков, Николай Генчев, на учени, архитекти и изкуствоведи от най-ново време.
Историята на църквата е свързана с българи, гърци и руси, под нея лежат костите на християни, православни братя, наши бащи и деди. Тази книга е в изпълнение на дълга да уважаваме паметта на предците, да пазим вярата и храма. Той е нашето упование, нашият общ дом. И ние трябва да го обгрижваме. Тъй както Всевишния обгрижва душите ни.
Димитър Атанасов (55) е белетрист, драматург и журналист. Роден е на 23 септември 1953 г. в гр. Силистра. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи в Пловдив.
