"... това е история, в която можеш да огледаш себе си, написана на език, който да припознаеш, със запомнящи се образи, които да заобичаш, за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж, както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. "
Силвия Чолева, Литературен вестник
"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси, още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. "
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА
"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична глъбеност, лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз, което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. "
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването, съсредоточено, внимателно и деликатно, като че ли избягвайки да стигне точката, за де не прекъсне някакъв живот. "
в-к "Стандарт"
"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти, мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече, докато стигнеш задъхан до последния лист.... "
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо, защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. "
в-к ДНЕВНИК
"Чуйте тези имена: Яна Илинда, Силян, Мина... И това стига, за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ, първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса, която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози и рамки; преляла е в нагнетения, увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. "
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ