В романа на писателя Газдов има всичко, което го има и в картините на художника Газдов - елегантност и прецизност, меланхолия и хумор, ирония и самоирония... С „Двама в Алабама" Иван Газдов провокира читателя - романът „Алабала" е една артистична провокация... Разбира се, че не на всеки това ще хареса, но има ли изкуство, което да се харесва на всеки?
МИХАИЛ ВЕШИМ
В текстовете на романа със сигурност „нещо е излишно и нещо не достига", но това ги прави живи и въздействащи откровения. Тъканта им не е гладка, напротив - грапава е, има остри нокти, дращи и хапе. Романът е НЕудобен 3а логаритмуване и храносмилане и в същото време от страниците се сипят бисери -остроумни закачки, абсурдистки смешки, фантастични лирически отклонения, мечтания и тъги... и Nostalgia Acuta.
МАРИЯ ДАНДОВА
Да се чете Иван Газдов е толкова увлекателно, колкото и да се наблюдават неговите рисунки, графики и графика-тури. Истинската ценност на текста е, че интерпретира с лична достоверност един отрязък историческо време със специфичната му цветност, ограниченост, ред и безпорядък, болезненост и дълбочина, перспектива и ограничения.
ИВАНА МУРДЖЕВА
Такава книга трябваше да се появи отдавна, и то написана от писател. Появява се сега, написана от художник. Многопластова, обхващаща и откъса „културно" битие, когато авторите бяха „наши" и „прозрачни", през които не само се гледа, но и се минава. Романът се чете на един дъх, лови те 3а гърлото и по-на-горе - 3а главата, като запокитва мазните ни представи 3а уютно ателие, обкичено с лук и чесън, и стига кулминацията с изложбата в Америка (мечтата на заблудените от цял свят).
ИЛИЯ СТ. ИЛИЕВ
