ИДИЛ е световна заплаха, но тя не е еднакво опасна за различните държави. Отдалечеността от Близкия изток е сред основните фактори, която определят степента на заплахата. Ето защо освен задължителната координация на действията със съюзниците и партньорите, всяка национална държава трябва да има свой поглед върху произхода на ИДИЛ и нейната структура, да проникне в логиката на действието на организацията, да е наясно със случващото се със и във нея, да подреди известните емпирични данни, да приложи свои модели на анализ и синтез. Само по този начин определена държава може да е в състояние да формира гъвкав подход за противодействие, който освен универсалните за всички страни елементи да отчита нейните национални особености. Например дори тя да не е източник на поток от джихадистки бойци към и от епицентъра на ИДИЛ в Сирия и Ирак, може да е коридор за терористи. Такъв е случаят с България...
