В настоящия сборник за пръв път на български език са представени трима от Патриарсите на китайската будистка махаянска школа Хуаян („гирлянда от цветя”) от епохата на династията Тан (618-907 г.), в основата на чието учение лежат принципите, изложени в сборника сутри „Аватамсака” („Хуаян дзин”, „Сутра на гирляндата от цветя”).
Школата Хуаян е една от най-философски насочените будистки школи в Китай. Според Е.Торчинов, изходен пункт на хуаянската философия, нейна основна доктрина, е образът на скъпоценна гирлянда на бог Индра, описана в „Гандавюха сутра”. Тази гирлянда била изплетена от скъпоценни камъни, всеки от които отразявал всички останали камъни и на свой ред се отразявал в останалите. Обяснявайки учението на Хуаян на своите ученици, Патриарх Фадзан взел десет огледала и ги разположил около статуята на Буда по такъв начин, че статуята започнала до безкрайност да се отразява в тези огледала. Този нагледен пример илюстрирал едно от четирите базови положения в Хуаян – „Всичко в едно и едно във всичко” – във всеки елемент е целият свят и този елемент е във всеки друг елемент.
Първият Патриарх Душун (Фа Шун, 557-640), който по време на своя живот е смятан повече за чудотворец, отколкото за мислител, е представен с трактата „Съзерцание на света на дхармите в Хуаян”.
Третият Патриарх Фадзан (643-712 г.), смятан за фактически основател на школата, защото първи започва да коментира Аватамсака сутра, е представен с трактата „Очерк за Златния Лъв”.
Петият и последен патриарх Дзунми (780-841 г.), който оставя трайна следа в духовната история както на школата Хуаян, така и на школата Чан; е представен с откъс от “Предговор към сборника от тълкувания на изворите на чанските истини”.
