Двете балкански войни от 1912-1913 г. обикновено се смятат за предвестник на Първата световна война. През 1912 г. България, Сърбия, Гърция и Черна гора се изправят срещу Отоманската империя и я побеждават в Тракия, Македония, Косово и Албания. Но през 1913 г. противоречията при разделянето на македонските земи възпламеняват втори конфликт, този път между България и бившите й съюзници. През цялото време кризата е съпътствана от желязната схватка между дипломациите на Австро-Унгария и имперска Русия. Това усилва съперничеството сред всички Велики сили и ускорява въоръжаването в Европа. Този труд представя точно ситуацията на Балканите в периода 1878-1912 г. и сложния сценарий, в който назряват двата конфликта. Войните са описани както в техния стратегически и тактически аспект и дипломатическо азвитие, така и откъм драматичното им въздействие върху цивилното население и особено върху мюсюлманите от европейска Турция. Това е исторически опит с дългогодишни последствия върху политическите и културните взаимоотношения между балканските държави. Белезите и спомените от него не спират да обременяват европейските интеграционни процеси в региона.
Еджидио Иветич е роден в Пула /Хърватия/. Научните му изследвания са в областта на историята на югоизточна Европа, Венецианската република, Адриатика и Балканите.
