Две сестри. Едната е заела място на задната седалка на автомобила, другата – до шофьора; едната е свадлива и невъздържана, другата – деликатна и приветлива. Двете пътуват из днешна България.
Позицията, избрана от главната героиня в романа на Сибиле Левичаров, е направо перфектна. От задната седалка на малък автомобил, на път през България, тя раздава присъди над страната и жителите й със словесна мощ, която няма равна на себе си.
Но какво изобщо я е довело тук? - Рано починалият й баща, чиито тленни останки трябва да бъдат пренесени през Европа десетилетия по-късно заедно с тези на още деветнадесет българи-емигранти. Всички те трябва да бъдат тържествено положени в родната пръст. Един българин от щутгартската група, направил състояние в Америка, щедро финансира начинанието, тъй че главната героиня и сестра й не издържат на изкушението и поемат, возени от добродушния Румен Апостолов, през страната на баща си, която тя мрази колкото и самия него.
Още преди да се появи на български език, романът на С. Левичаров предизвика порой от коментари, породени от неособено лицеприятните за България факти. За съжаление повечето от тях са в резултат на прибързани, повърхностни интерпретации на написаното в романа. При внимателно четене обаче, интелигентният читател ще разбере, че възмущението на авторката е силно преувеличено .
Не случайно романът е озаглавен „Апостолов” – в кроткия и благодушен нрав на Румен Апостолов авторката вижда един търпелив български апостол, който се явява контрапункт на агресивното й поведение.
