Защо онова, което наричаме ефективно, всъщност въобще не е ефикасно?
Защо позитивните Черни лебеди са по-непредсказуеми от негативните?
Кой е най-големият експерт по антикрехкост?
В „Черният лебед” Талеб демонстрира как слабо вероятните и непредсказуемите събития са белязали почти всеки аспект от модерния свят. В „Антикрехкост” показва, че несигурността всъщност е необходима.
Терминът антикрехкост е неологизъм на Насим Никълъс Талеб като противоположност на крехкостта на събитията в живота и в икономиката. Антикрехкост обаче надхвърля понятието за устойчивост – означава, че нещо е толкова стабилно, че може не само да устои на шок, но и да се облагодетелства от появата му. За Талеб съществуващите до момента думи, противоположни на несигурност, като устойчивост и издръжливост, не са достатъчно силни и точни, за да представят състоянието на нещата, за които той говори в новата си книга. За много понятия няма наименования, не можем да ги уловим лингвистично или да ги обхванем с ограничените човешки представи, с които разполагаме. И тъй като събитията не може да се определят единствено и само като двете противоположни точки на едно противопоставяне, Насим Талеб предлага Триадата крехкост – устойчивост – антикрехкост.
Днешният свят е много по-непредсказуем и уязвим към променливостта и нелинейните ефекти. Насим Никълъс Талеб поставя въпроса дали наистина мисията на съвремието ни е да изцеди всяка капка изменчивост и случайност от живота.
Ерудирано, духовито и иконоборческо, посланието на Насим Никълъс Талеб е революционно: антикрехкост е решението в несигурния свят на Черния лебед.
Ако приемем, че антикрехкостта е свойството на всички естествени (и комплексни) системи, които са оцелели, лишаването на тези системи от изменчивост, случайност и стресови фактори ще им навреди. Теорията на Талеб е, че ако всичко, което се движи в посока от горе надолу води до крехкост и блокира антикрехкостта и растежа, всичко, което се осъществява в посока от долу нагоре, процъфтява при подходящото количество стрес и безредие. Така в ролята на окрехкостители ние сами бихме могли да направим уязвими икономиката, политическия живот, образованието, икономиката, дори собственото си здраве. В ролята на окрехкостители се явяват например Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц и бившият директор на Федералния резерв Алан Грийнспан, а сред най-крехките системи са банковата система на Ню Йорк, съвременният начин на мислене, промишлеността, твърде загрижените майки (т.нар. футболни майки в САЩ), електронните четци и пр.
Смелото предположение на Насим Талеб е, че всичко живо е в някаква степен антикрехко – това прави антикрехкостта тайната на живота.
Отрицателната реакция на случайността е крехкост, а положителната – антикрехкост, но тя е свързана с определена ситуация. Антикрехкостта за някого по необходимост е за сметка на крехкостта на някой друг. Често грешките на другите облагодетелстват нас, останалите, а не тези, които са ги направили – грешки от типа, които не разрушават системата, а подпомагат избягването на по-големи бедствия. Така катастрофата на „Титаник” всъщност спасява човешки животи, а ядрената авария във Фукушима, Япония ни отвори очите за проблема с ядрените реактори. Така според Насим Никълъс Талеб имаме нужда от случайност, безредие, приключения, несигурност, самооткривателство и почти травматични епизоци – всичко онова, заради което си заслужва да се живее животът.
Книгата „Антикрехкост” се състои от седем книги, две технически приложения и раздел с бележки. Всяка част на книгата разглежда приложението на централната идея в различни територии. Първа книга ни въвежда в теорията на антикрехкото и обсъжда еволюцията и органичното като типичната антикрехка система. Във втора книга представя идеята за лечителя, който се опитва да ви помогне, но в крайна сметка ви нанася вреда – темата за ятрогенията. Трета книга разкрива фундаменталната асиметрия на нещата в творбите на римския философ Сенека, а в четвърта ще можем да разкрием загадъчната характеристика на света, според която в основата на нещата лежи определена асиметрия. Книга пета е за философския камък и противоположностите му, за нелинейностите, а в книга шеста Талеб демонстрира мъдростта и ефективността на изваждането в сравнение с прибавянето (актовете на бездействие на действията). Последната седма книга обосновава етиката чрез прехвърлянето на крехкост, при което за едната страна остават ползите, а за другата – вредите.
Последната част на книгата съдържа графики, бележки и технически приложения.
С остроумие и мъдрост Насим Никълъс Талеб разкрива самозаблудите, с които сте живели, но никога не сте съзнавали.
