Един роман за времето, което ни се струва като най-трудната част от живота, докато не свърши - Училището. Впуснете се в света на едно момче, което мрази училището и неговите училища го определят като "идиот", но той такъв ли е наистина?
Анна Гавалда е много добре позната на българските читатели с разказите си "Искам някой някъде да ме чака" и романите: "Заедно това е", "Обичах я", "Утешителната игра" и "Един подарен ден". Това е първата книга на известната френска писателка за деца. В нея изключително емоционално тя представя в литературна форма другия поглед към смазващата образователна система, порастването, тийнеийджърите и родителите. По силата на емоциите и чувствата този роман за деца по нищо не отстъпва на романите й за възрастни. Всъщност защо не го прочетат и така наречените "възрастни"?
Мразя училището.
Мразя го повече от всичко друго на света.
Така зпаочва трогателната история на живота на 13-годишния Грегоар, който е в шести клас, защото два пъти е повтарял. Училището е вечната драма вкъщи. Родителите му непрекъснато се препират и карат, без да успеят да помогнат на сина си. А той не е глупав или "идиот", както го изкарват учителите. Момчето е чувствително, разумно, изключително сръчно и изобретателно. Убежище от училище от училищните тъпотии намира в бараката - работилницата на дядо му, където двамата майсторят какво ли не. Гергоар кандидатства в училище, което сам си е избрал, и се представя:
Не съм много дебел, тежа само 35 кила надежда.