Нагонът за пътешестване – за да отворим съзнанието си и да преминем отвъд познатото – е стар колкото човека. Именно той подтиква древните римляни да посещават атинския Акропол и амфитеатъра във Верона. Той изпраща Марко Поло на много важно пътешествие на изток и кара свети Августин да напише: “Светът е книга и тези, които не пътешестват, четат само една страница”. Независимо дали се отправяме до Лондон за уикенда, или към някое съвсем затънтено местенце, пътешествието ни променя, понякога повърхностно, друг път издълбоко.
Пътуването разпръсва много от нашите предразсъдъци, потвърждава положителните ни очаквания и обещава безброй изненади. То ни отваря очите за екзотични места като Занзибар, Катманду, Мачу Пикчу и Лалибела – имена, познати ни от филми, книги и разкази, но които в действителност са много повече, отколкото всички посочени източници могат да ни обяснят. С пътешестването умът ни става по-любознателен, сърцето ни – по-силно, а духът ни – по-радостен. И щом съзнанието ни се разшири, то никога не може да се върне в първоначалното си състояние.
Никой не го е разбрал по-добре от ненаситния пътешественик и пътеписец Марк Твен: “След двайсет години вие ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте правили, отколкото от тия, дето сте ги вършили. Така че отвържете въжетата, отплавайте от безопасното пристанище. Хванете попътните ветрове в платната си. Изследвайте. Мечтайте. Откривайте”..
