За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите. Доказателство е неговият сборник „Всеобща история на безчестието“, съставен от преразказани истории за действителни злодеи, бандити и престъпления, почерпани от документални разкази, които Борхес е превърнал в литературни с много художествено въображение, талант и великолепен стил. Самият той споделя, че се е „позабавлявал с подправяне и преиначаване на чужди истории“, сътворявайки един-единствен собствен разказ. В това първо свое произведение в проза, публикувано през 1935 г. след излизането на няколко негови поетически сборника, Борхес си остава поет. Макар и иносказателен, езикът му е лаконичен, с грижливо подбрани, често многозначни и силно експресивни думи. Разказите са стегнати, подчинени на ритъм, който допуска само необходимото и елиминира всичко излишно. Повествованието е наситено и увлича читателя с персонажите, едновременно пленителни и отблъскващи, с кинематографичната визуалност на описанията и с преливането между действително и измислено.
„Всеобща история на безчестието“ поставя началото на ново литературно направление – магическия реализъм, – според критика Анхел Флорес, който пръв въвежда този термин. Така големият аржентински писател проправя пътя към стремителния възход на латиноамериканската литература през втората половина на ХХ век, когато изгряват и творят плеяда блестящи испаноезични автори, сред които Борхес си запазва мястото на почитан и водещ талант. По думите на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса: „След Сервантес, Борхес е най-значимият автор, писал на испански език“.
„Мъдреците, застъпници на Широкия път, учат, че основна характеристика на Вселената е, че е празна. Те са абсолютно прави по отношение на тази микроскопична частица от космоса, каквато е настоящата книга. Населяват я бесилки и пирати и думата безчестие в заглавието буди смут, ала под бурята няма нищо. Всичко е само привидност, образи на повърхността, но пък точно затова е възможно тя да се хареса. Мъжът, който я сътвори, може и да е бил нещастен, ала изпитваше удоволствие, докато я пишеше, и дано лъч от неговата наслада докосне и читателя.“
