В типичния си неподражаем стил поетът римува любовта в нейните всевъзможни метаморфози.
Определя я като окръжност, в която е твърде възможно отново да се срещаме, напук на завистта и омразата.
Сравнява я с вещица, която често сменя своите настроения, защото добре познава изневярата и ревността, страха и възторга.
Какво по-хубаво от това да останем двама, докато сезоните се редуват в безкрайния си кръговрат.
Какво по-хубаво от жени, които потропват с токчета по жълтия паваж, припадайки по своите "застаряващи момчета", или от възможността двама души да споделят пролетния дъжд в Париж – "градът за влюбени, за двама"?
Според Добромир Банев тишината казва всичко, когато е истински споделена.
Снимка: Издателство "Лъчезар Минчев"
Животът е само един миг и ние сме щастливци, ако го живеем именно сега.
"… Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно."