Сборникът с разкази "С цвят на слънчогледи, с дъх на лято" е различен поглед към изчезващото, но и намиращо себе си село. С тъга, но и оптимистично, защото дори и сред камъните на разрухата, заради икономически и демографски кризи, то все още съществува и в него продължават да живеят истински хора, понякога странни, понякога неочаквани, понякога съвсем обикновени. Просто те съществуват.
И най-хубавото е, че продължават да търсят доброто край себе си и да се опитват да опитомяват света. Може не винаги да бъдат разбрани, но това е тяхната малка хитрост. Може да са малко тъжни, може да са малко смешни, но важното е, че вървят по своя път през живота, който дори и днес успява да им предложи магически срещи, плашещи суеверия и изненадващи / вдъхновяващи открития.
Книгата съдържа общо 18 разказа, а сюжета на всеки един от тях се развива в българското село. И като повечето книги, писани от жени, и в тази описанията на природата са детайлни и изящни, навяват романтика, но и носталгия. Анита Тарасевич вече е добре позната на българските. Въпреки опита ? в най-разнообразни жанрове, тя постоянно се завръща към късия разказ и има защо. Безспорно там е нейната сила. В "С цвят на слънчогледи, с дъх на лято" писателката ни представя един женски свят, ситуиран в българското село. Разказите от сборника много точно обрисуват настоящата ситуация в малките населени места в България, където не по своя воля, властват жените. Те са принудени от обстоятелствата сами да се справят с всичко, което им поднесе живота. А той им носи предимно тъга и самота. Жените обаче не се оплакват от нелеката си съдба, не се вайкат, не се отказват, само тихо и примирено страдат за отминалата младост, за изгубените близки, за любовта, за това, че децата и внуците им са далеч и често ги забравят напълно. Писателката предлага на читателите отрязъци от съдби и образи, които са изключително реалистично представени, сякаш тайно е наблюдавала, именно, вашата съседка на село. Всичко е изключително автентично - бита, героите, диалозите.
