Вярвайки в съблазнителната възможност „адресът да създаде събитията“, Руди Ступар непрекъснато променя местоживеенето си, търсейки своята история Периодичният поглед през малкия горен прозорец, наречен „руски“ (форточка, рус.), е само един кадър, но той е съвсем достатъчен за Руди, за да разпознае някое ново „аз“ и да тръгне след него, отказвайки се от себе си. Важното е да се откриеш в колкото се може повече кадри. Останалото е работа на монтажа.
Но дали желанието да се изживее всичко това е оригинално, или е само компилация от неща и събития, преживени от други? Дали Руди Ступар е само колекционер на чужди съдби или и колекционер на чужди самоличности? С други думи, Руди актьор ли е или писател? И кое от двете е по-силно — това, което Руди тепърва трябва да постигне, или онова, което никога не е успял?
Драган Великич (1953 г.) е автор, който повече от 20 години е на върха на сръбската постмодерна белетристика. Самият факт, че от излизането на първия му роман — Via Pula (1988, награда Милош Църнянски), той шест пъти е номиниран за най-престижната сръбска литературна награда НИН, говори достатъчно за неговата проза. Автор е и на романите Астраган (1991), Хамсин 51 (1993), Северната стена (1995), Площадът на Данте (1997), Случаят Бремен (2001) и Досието Домашевски (2003); на сборници с разкази и есета.
Книгите на Драган Великич са преведени на много езици. Името му присъства във всички сръбски и чуждестранни антологии. Според критиците, а и според читателите последният му роман Руският прозорец (награда НИН, 2007; Mitteleuropa Preis, 2008; награда "Меша Селимович", 2009) е най-доброто, което е създал. Преводът му на български език е и първа среща на българските читатели с неговата проза.
