Църковнославянският език, пренесен в Рус от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Рус своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова.
Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно.
После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата поезия, трябва да пазим нейния език и „високите ? ценности“.
Акад. Дмитрий Лихачов
Последната книга на видния съвременен учен академик Д. С. Лихачов е равносметка на всестранното изучаване на хилядолетната руска култура и нейното историографско осмисляне. Академик Д. С. Лихачов отстоява хуманистичната концепция за единното културно пространство и развенчава много митове, като обосновава европейската ориентация на руската култура, която е вградила в себе си християнските ценности. Авторът нееднократно подчертава, че значителна роля в усвояването на християнската писмена култура са играли българите и тяхната писменост. Същевременно той разкрива природата на националната самобитност на Русия, проявяваща се в каноните на изконно руската естетика и в православната религиозна практика. Тази проблемна и дълбоко лична книга ще предизвика у внимателния читател не само съпричастност към великата култура и съдбата на Русия, но и съзнанието за отговорността на всеки към нашия общ дом – към живата и неживата природа, както и към онази част от света, която човекът сам изгражда – културата.
