В своята книга поетът изповядва, че е пратеник на бъдещето. Поетът е вестител, предопределен единствено от съдбата да съобщи, да предупреди, да предскаже, да възпее, да възненавиди, да се опълчи, да бъде разпънат, за да остане с митичната си реалност в паметта на историята. Представата на Румен Леонидов за поета се покрива с онзи вестител, който донася лошата вест... Във всички времена носачите на хубави вести са били повече от тези, които сами си избират участта да съобщат лошата новина. Защото за едните се издигат пиедестали, а за другите - ешафоди.