В своята филсофия Айн Ранд възхвалява егоизма – и в своята теория на изкуството е не по-малко радикална. Ранд твърди, че не може да се създава изкуство, без артистът да вплете в своята работа собствените си ценности и лична философия. Вдигайки мъглата на мистицизма и сантименталността, които обвиват изкуството от векове, есетата в „Романтически манифест” обясняват защо от незапомнени времена хората са създавали и са се възхищавали на произведения на изкуството.
С тези есета за природата на изкуството, публикувани през 1969 г. Айн Ранд изпълнява задачата, която сама си е поставила - да разбере кое прави възможен романтизма, най-великото постижение в историята на изкуството, и кое го унищожава. В есетата тя обяснява първичната нужда на човешкия живот от изкуство, обективният източник на дълбоко личния, емоционален отговор на изкуството, който всеки човек дава, и как фундаменталната, често неизказана визия на артиста за човека и света оформя неговите произведения. Ранд хвърля и нова светлина върху природата и философията на тази литературна школа, към която се причислява – школата на романтизма, за разлика от философията на романтизма, от която категорично се разграничава. В други есета от сборника тя обяснява как съвременното изкуство излага на показ обезцененото интелектуално състояние на нашата култура.
Книгата завършва с кратък разказ на тема "Най-простото нещо в света", който Ранд пише като „проекция на идеалния човек, като цел на самия себе си” – и обяснява, че е създала своята философия като средство за разбиране на тази цел.
