Не е добре за човек да си припомня във всеки един момент, че е човек. Да се вторачваш в себе си, е лошо, но далеч по-лошо е да се вторачваш в човешкия род с упорството на маниак: това означава да придаваш със задна дата обективно и философско оправдание на всякакви случайни нещастия. Докато си блъскаш главата върху твоето "аз", това все още може да се обясни с някаква прищявка, но когато всички тези"аз" се превърнат в предмет на безкрайно предъвкване, постепенно си даваш сметка, че несгодите на собствената участ и случайността на твоето битие се въздигат до норма, придобиват универсално измерение.
Съдържание:
- Пропадане във времето
- Дървото на живота
- Портрет на цивилизования
- Скептикът и варваринът
- Скептик ли е демонът
- Изкушението и ужасът на славата
- За болестта
- Най-древният от всички страхове
- Опасностите на мъдростта
- Да изпаднеш от времето