“Крехка беше надеждата ми, че е възможно да убедя Владимир Набоков да се появи по телевизията и да говоря. До този момент беше дал съгласие да бъде сниман единствено как лови пеперуди през лятото.
Очарован, покорен от този могъщ, ироничен чудак с невероятна култура, аз се заклех да го уловя в мрежата си, колкото и търпение и ласкателства да ми струва.
И така на 30 май 1975 година направихме директното предаване. Той пожела да му се сервира уиски от известна марка и за да не дава лош пример на аудиторията, поиска алкохолът да бъде в чаена чаша.
След като “интервюто” приключи, беше щастлив като факир, който е измъкнал шалчета от дланта си и зайци от шапката си и е успял да измами и очарова залата. Всъщност с думи и изречения той успя да извърши същото.
Една година по-късно Набоков почина. Беше на седемдесет и осем години. Отново виждам красивата, леко подигравателна усмивка на Набоков и го чувам да казва на жена си и на мен: “Да бягаме, шумът ще съсипе света...”
Това е една от многобройните срещи и приключения на големия френски телевизионен журналист Бернар Пиво.
