Очите на Щастливия принц бяха пълни със сълзи и се стичаха по позлатените му бузи. Лицето му бе толкова прекрасно на лунната светлина, че сърчицето на лястовичето се изпълни с тъга.
– Кой си ти? – попита то.
– Аз съм Щастливия принц.
– Защо плачеш тогава? Целият ме измокри.
– Когато бях жив, имах човешко сърце – отвърна статуята.
Оскар Уайлд, един от най-успешните драматурзи, писатели и поети на късновикторианска Англия, е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Израства в семейство на баща – хирург и майка – поетеса, като още от малък прави впечатление с невероятната си интелегентност. Учи в Оксфорд, където става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е “чистото изкуство“. Пише два сборника с приказки – „Щастливият принц” и „Къщата на наровете”, които и до днес се преиздават. А по брилянтния му разказ „Кентървилският призрак” има анимационни и игрални филми.
