"...тогава видях първия истински герой на настоящата повест - The Hindu Girl, което стана ето как: Две бизнесдами, с вид на новозабогатели селянки, на възраст малко под четиридесетте, или не бизнесдами - нека да бъдат типични съпруги на български вносители на неясни безмитни неща, се стараеха лудешки да сритат едно черно пиле, предполагам кос. Пилето по някаква причина беше спешено, подскачаше по паважа покрай трамвайната линия, бизнессъпругите размахваха нозе, неколкослойният лак на дебелия нокът на големия пръст на едната, приличен на релефна карта на Странджа, се опитваше да се забие навеки в съзнанието ми, едвам го забравих, когато гарджето, съскащо, с разперени криле, опитващо се да бъде заплашително, но постигащо единствено ефекта на гнусна некрасивост, се навря под един москвич. Селянките се оттеглиха в светлината на юнския следобед, псувайки неумело, както е характерно за класата им. Тогава от трамвая бързо слезе Дъ Хинду Гьрл, тя изглежда бе гледала схватката през мръсните стъкла, преди трамваят да спре, и се спусна към колата, криеща косчето, с жал и бурен интерес в очите. Носеше жълточервено сари и беше особено мургава, по-кафява и от най-черните ни цигани, предполагам - с произход от дравидите - коренното население на Южна Индия, преди арийците да изсветлят гена на Севера. Започна да бърка под москвича, видимо искаше да извади черното пиленце, а то изглежда изотдолу я кълвеше в съпротива, но тя все пак успя, извади свистящата черна твар и я долепи до лилавеещите си устни. А красива младата индийка не беше, беше само много симпатична. И сякаш лилавото петно между очите се бе разляло, та третото й око обхващаше цялото разстояние между първото и второто.
Пилето се укроти и изгледа Дъ Хинду Гьрл с непроменено изражение, тъй като пилетата нямат лицеви мускули и не могат да си сменят изражението от яйцето чак до гроба, ала личеше му, че я обича и че се чувства щастливо и умиротворено. Тя го понесе в ръце към ъгъла с "Шести септември", а аз се приготвих за проследяване. Ето я, ето я, копеле, тайнствената индийска принцеса, живееща в София, Господарка на птиците и влечугите, Омайна Пазителка на Тайната на Подземния Оргазъм. Ще я проследя до където живее, ще науча за нея всичко, което може да се усвои чрез наблюдение, изключващо пряката намеса, и ще напиша за "Плейбой" мистично-еротичния ърбън разказ, за който ме врънкат от месеци. Понечих да свърна зад ъгъла, леко странично прилепен към зида на кооперацията, когато огромен черен "Ленд крузър" паркира остро с изсвирване на гуми, закривайки Хинду Гърл от погледа ми. Лявата задна врата рязко се отвори и отвътре, облечен в безупречен сив костюм на "Прада", излезе следващият и много по-важен герой на този текст - излязох аз. Бях на около двайсет и осем години, на колкото съм, висок около 175 см, слаб и с леко особен, тъмен поглед, съвсем като моя тъмен и леко особен поглед.
