Джо Лемптън е млад, привлекателен и чаровен мъж, израснал в малък провинциален град, възпитан в духа и традициите на „добрата стара Англия”. Родителите му са убити през войната от бомба, паднала върху родната му къща.
У Джо постепенно се засилва амбицията на всяка цена да постигне добра кариера и да заживее сред „висшето общество”. Премества се в Уорли, намира обещаваща работа и не след дълго в него се влюбва 19-годишната Сюзън Браун – от известен род, която може да му осигури мечтания успех, власт и богатство. Истинската любов обаче той открива с омъжената и по-възрастна от него Алис Айсджил. Среща се с нея тайно, но скоро всички разбират за връзката им. Макар Джо да изпитва ненавист към порядките на висшата класа, избира брака с богатата наследница, който ще му донесе охолния живот.
Какво обаче се случва с Алис? „Сърдит” ли е Джо на съдбата, на себе си и срещу какво се бунтува? Какъв ли край е начертал Брейн за героите си? Защо един млад човек изрича тежките думи: „Аз бях по-красивият труп; още дълго време не беше нужно да ме погребват”?
Джон Брейн (1922–1986) е британски писател и представител на популярния в английската литература кръг „сърдити млади хора”. Като млад пише стихове и разкази, но не ги публикува. Автор е на повече от десет романа, става популярен най-вече с „Път към висшето общество” и „Живот във висшето общество”. „Път към висшето общество” е екранизиран през 1959 и 2012 г.
