После Кълчищната почна да пляска с ръце и да вика, заливайки се в смях:
– Ах, колко щастливи ще бъдем!
В този момент в килията отекнаха звън от оръжия и конски галоп, който сякаш идеше от Пон Нотър Дам и се приближаваше по крайбрежната улица. Египтянката се хвърли в обятията на Кълчищната, обзета от смъртна тревога.
– Спаси ме! Спаси ме, майко! Те идват! Отшелницата пребледня.
– О, небе! Какво говориш! Съвсем забравих! Преследват те! Какво си сторила?
– Не зная – отвърна нещастното дете, – но съм осъдена на смърт.