В том 3 са включени разказите: Испанска кръв, Завесата, Изстрели в Сирано, Ще те чакам, Дръзко убийство, Моливът.
Вероятно не всички почитатели на Чандлър знаят, че името на прочутия детектив авторът заимства от реално съществувала личност – английския поет и драматург от ХVІ в., предшественик на Шекспир - Кристофър Марлоу, популярен освен с литературния си талант и със суровия си нрав.
В разказите си Чандлър представя героя, разкриващ престъпленията, под различни имена: Тони Ресек, Тед Кармади, Джон Далмас. В „Моливът” той вече е Филип Марлоу.
„Моливът” е последното произведение (1958) на тежко болния писател. За първи път е отпечатано след смъртта му в лондонския вестник Daily Mail – 6 – 10 април, 1959 г. под заглавието „Марлоу се захваща с бандата”. През февруари 1961 г. е публикуван в сборник разкази като „Грешна мишена”, през януари 1962 г. в Ellery Queen’s Mystery Magazine
е озаглавен „Последният случай на Филип Марлоу” и едва през септември 1965 г. в Argosy вече е „Моливът”.
Именно през последната година от живота си, когато пише „Моливът”, Реймънд Чандлър е избран за президент на Американски детективски клуб.
Един ден някой книжен плъх или друг подобен особняк ще реши, че си струва да прерови архивите на евтината криминална периодика, която
процъфтяваше в края на 20-те и началото на 30-те години и да установи как, кога и по какъв начин популярната криминална история се отърсва от добрия, изискан стил и окончателно подивява. Този човек трябва да притежава силно аналитичен ум и набито око.
Криминалният разказ бе жесток и циничен, що се отнася до мотивите и героите, но изобщо не беше циничен в ефекта, който се опитваше да постигне, нито в техниката, с която го постигаше.
Между едносричните смешки на комиксите и анемичните недомлъвки на високата литература се простира огромно пусто поле, в което криминалният жанр може да е, а може и да не е сериозен ориентир.
Реймънд Чандлър
