Вгледани във всекидневното, незабележимото, в детайла, озвучени с полутонове, на границата на съня и будността, разказите на Махмуд ал-Римауи носят печата на Изтока, но се оттласкват от него и говорят на световния език на добрата литература. Тяхната краткост, концентрираност и мъдрост ги доближава до притчите, особено „Двамата господа”, „Незначителен живот”, „Господар и роб”. Дори по-дългият разказ „Завръщането на птицата” въздейства по този начин. Каквато и история да разказва писателят, в нея има доза загадъчност, поетичност и философска канава. Именно в съчетаването на тези три качества, при това с много пестеливи средства и език, сякаш регистрирайки отстрани ставащото, е спецификата в писателския почерк на ал-Римауи. Героите на разказите му често са незначителни, обикновени хора в също такава ситуация. Майсторството на писателя е в умението да види света сякаш под лупа. С внимателно вгледано в хората и природата око той забелязва например как един бръмбар успява да прекоси улицата между фучащите коли, да чуе тежкото дишане на шофьора на таксито или как случаен минувач се мушва под чадъра на млада непозната дама, за да премине сух на другата улица, как майка купува захарен памук на детето си или да проследи душевните терзания на един собственик на папагал по време на епидемия от птичи грип... И от тези, уж мимоходом регистрирани, ситуации пестеливо да разкаже за друго – за самотата ни, за носталгията по детските години, за егоизма и внезапното влюбване, за дребнавостта и привързаността... Ал-Римауи е участник и наблюдател в разказите - нерядко в тях се долавят автобиографични елементи, но деликатните им послания са общочовешки. Често индиректно, уж между другото, с чувство за хумор, но и с категорична позиция се коментират социални и политически въпроси. Особено важни акценти в сборника в това отношение са разкази като „Демонстрация колкото една цигара”, „Двамата господа”, „Толкова много писма” или „Кой заминава за България”. С горчива ирония Ал–Римауи говори за съдбата на твореца, за това, че нерядко той остава неразбран в стремежите си като в „Кончината на един художник”, „Истината за появяването и изчезването на господин Мохамад” или „Краят на пътешествието”. Сборникът с разкази „Обаждане посред сън” е запознаване с майстор на нюансираното писане, на пестеливото слово и дълбоките прозрения.
