Фиорди и дървени църкви, недокосната сякаш природа, среднощно слънце и полярни нощи, Норвежкият Нобелов комитет, изследователят и общественикът Фритьоф Нансен, писателят Кнут Хамсун, драматургът Хенрик Ибсен, философът Юстайн Гордер - много и различни са символите, които изплуват, когато се спомене името на една от най-спокойните, най-демократичните и най-богатите страни в света.
Специалистът по история на Скандинавия Фриц Петрик се връща далеч назад във времето - в ледниковия период и епохата на викингите, преминава през периода на обединение с Дания и Швеция, приключил през 1905 г., откроява отношението и участието на Норвегия в големите събития на XX век, за да стигне до днешната модерна индустриална държава. Политика, икономика и култура се преплитат и постепенно се оформя представата за особена, развита и достойна нация, която съзнава и гордо брани своеобразието си, умело съчетава традиции и съвременност и притежава един от най-добрите обществени модели, градени някога.
