Роман, който прекосява поколения, океани и семейни бездни. Вещината на Лахири е видна не само от нейната овладяна и лирична проза, но и в способността ѝ да се премества във времето и едновремено с това да се потапя в паметта, която не избледнява с годините. Солидна и изящна книга.
Publishers Weekly
Джумпа Лахири не е писател имигрант. Тя не е и писател на космополитна, международна или глобална художествена проза. Тя е американски реалист. В духа на Джон Ъпдайк, Филип Рот и Джонатан Франзен – писатели, с които никога не е свързвана – нейните великолепни платна рисуват изплъзващите се, несигурни обещания, които лежат в основата на американския мит.
Los Angeles Review of Books
Нейната проза е безстрастна и величествена, сякаш е писана, за да бъде издълбана върху каменни скрижали. Вместо да намеква за чувствата на своите герои чрез действие, тя има склонността да ги заявява с пророческа интонация. Но в Низината обезкуражаващото великолепие на стила ѝ е уталожено от пасажи, които са сред най-болезнено прочувствените в цялото ѝ творчество.
The Wall Street Journal
