Дълбока, вътрешно силна, оригинална личност с широк кръгозор, Боян Пенев е най-ярката фигура на литературната ни критика и на литературноисторическата ни наука през първата половина на 20-те години. Той е някак си цялостен и вътрешно завършен като личност още отрано. Нека напомня отново, че през 1930 г. - три години след смъртта му — бяха публикувани извадки от неговия дневник, воден през 1908 г. В тях съвсем отрано е синтезирано основното му кредо. Ще повторя това, което четем там. Писателят трябва да се цени не за тенденцията, която прокарва в творението си — тенденциите рано или късно имат само историческо значение, те са преходни, - а за живота, който е изтръгнал от душата си, за да оживи своите творения. Но онзи живот, който им е вдъхнал, за да го преживеят и по-късно хората. Това е оригиналното начало в неговото верую.
