Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт, които събира под заглавието "Изведнъж на вратата се чука": без неочакваното да се яви на прага ни и да ни потърси лично – край на историите за разказване. В този сборник обаче (най-близкият до сърцето на автора, както става ясно от предговора му за българското издание) историите не само не са на свършване, но и далеч надминават видимия си брой, дължина и тема. Един мъж е захвърлен от двойка непознати обратно в детството си, втори доброволно прескача в света на своите лъжи, трети се представя за четвърти, пети и шести, за да участва възможно най-наситено в собствения си живот... Героите на Керет се превръщат в мислещи плодове, разговарят със златни рибки, пишат разкази в разказа, буквално излизат от кожата си, спорят лично с Бог. И всичко това – за да си обяснят поне мъничко „защо е толкова трудно да си човек и защо все пак си струва усилието“.