Днешният свят не е такъв, какъвто си го е представяло европейското Просвещение. Религиозните „предразсъдъци“ не са останали в историята и дори светските пластове на съвременната култура се обръщат към религиите като към неизчерпаеми извори на смисъл, на индивидуален и колективен опит. Едно от най-големите предизвикателства в началото на ХХI в. е по какъв начин, без да се игнорира религията, да бъде запазен секуларизмът - това чисто европейско достижение в областта на политическата теория и практика.
Ислямът може да не е единствената „завръщаща се“, „възраждаща се“ религия, но през последните години в публичното пространство беше изведен деструктивният образ тъкмо на един „войнстващ ислям“, при което реалните проблеми и тежнения на умереното мнозинство мюсюлмани останаха сякаш встрани от интереса на анализатори и на медии. Възраждането на тази религия в наши дни, атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. и последвалите ги трагични събития на европейския континент предизвикаха оживени дискусии и имаха противоречиви резултати.
