Момчил Николов пише разкази, романи и пиеси. Има много отличия, последното от които е най-престижната награда за българска литература -Хеликон (за романа Кръглата риба).
С Горният етаж започва обратното броене на трилогията Кръглата риба. Обратно е, защото тази трета част излиза първа, преди останалите две да са написани. Романът разказва за писател, държан затворен чети-рийсет години в една стая, за да произвежда, изключително успешните си романи. Книгата всъщност е смесица от спомените на писателя и от фантастичния роман, който той пише в момента. Цялата тази история обаче подлежи на много сериозно съмнение. Разказвачът писател също е дълбоко усъмнен в нея. По неговото мнение, той не е седемдесетгодишен автор на петдесетина романа, а трийсетина-годишен начинаещ писател. Не е невъзможно и двата варианта да са верни, в два паралелни свята.
Филмовото, кинематографичното, визуалното, е много важно в Горният етаж. Не само защото из текста се шматкат разни масово мултиплицирани образи на дигиталната епоха; не само защото историите недвусмислено намигат към Тарантино и други крайъгълни камъни на съвременното кино. Самото разказване е кинематографично: накъсано, колажно, с бързи щрихи и, разбира се, с много екшън. Също така с много ирония и хумор. Това е един „дигитален"постмодернизъм, произведен за хора, които прекарват времето си повече пред екрана или в клубовете, отколкото с книга в ръка.
Култура
В Горният етаж читателите ще се натъкнат на жив език, трескаво въображение, ще се скъсат да се смеят, но и ще се замислят, когато започне да ги боли корема от земетръсните спазми на кикота. Казано в едно изречение: юрният етаж е история за изкачване и пропадане, за делничния ад и надменния рай, за гадориите и удоволствията.
Капитал