Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882–1883); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884) и почетен член на БАН (1923). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на своята личност митрополит Симеон може да бъде сравняван не толкова със съвременниците му, колкото с големите духовни дейци и книжовници на миналото от величината на патриарх Евтимий. Според авторитетното свидетелство-признание на акад. Михаил Арнаудов (1930) митрополит Симеон е “жива история на българските усилия за църковно, културно и национално въздигане в последните 70 години”, в дейността си той е примирил „ония разнородни нравствени подбуди, които движеха протагонистите на Българското възраждане от Паисия до Илариона Макариополски”, а неговият живот е пример за „апостолско служене на християнския и народен дълг”.Съчиненията на Варненски и Преславски митрополит Симеон се издават за пръв път.
